Замириса на барут, или за ключовите 3.5%
Стана ясно, че без " велико национално въстание " промяната към този момент е невъзможна. Ескалацията на напрежението към този момент е реалност, мирните разходки с вувузели и плакати самоделки, опъването на палатки по кръстовищата и мятането на пъдпъдъчи яйца по фасадите на държавните институции отстъпиха място на директните конфликти с полицията. В София гледаме нещо, което не беше се случвало от онази зима на 1997 г.
Две неща би трябвало към този момент да са ясни. Първо, пърформансът " Орлов град ", който толкоз възмути нечии чувствителни шофьорски души, е нещо като митинг на Махатма Ганди в Мумбай. Т.е. - неуместно е да се жалваме от блокирано кръстовище, в случай че рискуваме да имаме стотици обгазени, десетки окървавени и още толкоз задържани. Второ, Борисов заряза положителната управническа процедура да хвърля оставка, когато на народа му писне - и това не е добре за никого, в това число и за Борисов. Колкото повече напрежението превзема улиците, толкоз по-малки са възможностите за триумф на ГЕРБ на избори, към този момент няма значение дали те са постоянни или предварителни.
Сега борбите са на Ларгото, там където е мястото на всеки митинг против властта. Борисов не биваше да позволява да се стига до тук. Може би подцени обстановката.
Няколко седмици митингът вървеше приспивно ,
хората на площада намаляваха, а вечер след къси речи и разходки по " Царя " единствено няколкото палатки и уединен полицейски автомобил посочваха, че тук има неодобрение.
Това е реалност. Протестът се капсулира до Шадравана и до Моста. Започнаха рецензии против тези революционери, които взеха решение въпреки всичко да изкарат отпуските си на морето, а не да обтегнат палатка на кръстопътя. Още по-яростно бяха атакувани тези, които мърморят против лидерския потенциал на Отровното трио и Мая Манолова, против блокадите, мятането на домати, разнасянето на ковчези и така нататък Въобще, всеки, който си е измислил причина, с цел да не бъде на барикадата, бе изкаран колаборационист, униат или там както му викат. (В това има някаква логичност, признавам - не върви хем да си афиширан поборник, хем като пристигна време за “Велико национално въстание ” да предпочетеш жълтия плаж, вместо жълтите павета) .
В сходни рецензии обаче имаше и плашещ наивитет - колкото и деятели да се съберат на площада, изгода няма да има - в такива публични събития важна е всеобщата поддръжка, " народът да излезе ", той да повярва и да застане изрично на страната на митинга. Това е като с гласуването на изборите - едно е роднините да ти споделят, че те поддържат, друго е тези хора да отидат до урните и да пуснат бюлетина за теб, а трето и четвърто е да бъдеш определен. Имаше първи проблясъци, че тази повсеместност се случва първоначално - когато площадът бе цялостен с изобретателни младежи. Протестът не ги задържа.
В сряда бе изработен опит митингът да бъде възроден
Този път проведено, с мисъл, не с комсомолски апели от вида: " Дайте да дадем ". Пак, както първоначално, имаше хора от всички партии, от всички възрастови групи, от цялата страна.
Дали масата и ескалацията на напрежението ще докара до рухване на Борисов-3 е мъчно да се каже - аз към момента нямам доверие, въпреки да ми е известно, че нашият министър председател е човек на настроенията. Още повече, че и той самият не знае по какъв начин ще постъпи след 2 часа. Писал съм за проучването на проф. Ерика Чиновет от Харвард, което потвърждава, че всяка протестна антиправителствена акция, която включи най-малко 3.5 на 100 от популацията, приключва сполучливо - води до рухването на властта. Правилото 3.5% важи за всички сходни акции, Чиновет изследва дружно с Мария Стефан от ICNC 323 протеста и разказват изводите си в “Защо гражданската опозиция работи: стратегическа логичност на ненасилствен спор ”. Ако Отровното трио и обществените тигри бяха прочели това, щяха да са наясно, че няма да има триумф, до момента в който дейна поддръжка на митинга не обявяват долу-горе четвърт милион българи. Организаторите на митинга нямаше по какъв начин да съберат толкоз хора, в случай че продължаваха да се сърдят на тези, които са на море. Те трябваше да търсят единение, даже и да приканват за партийна поддръжка, в случай че би трябвало.
Факт е, че на улицата няма 3.5% българи
Защо няма, откакто доста повече желаят оставките на Борисов и Гешев? Най-вероятно поради характера на самия митинг - вял, леко комсомолски, а след 50 дни - почти отчайващ.
Големият въпрос е какво става с митинг, който се радикализира. Накратко - всички проучвания демонстрират, че всяка форма на принуждение унищожава митинга. Когато в Хонгконг, да вземем за пример, започнаха да употребяват коктейли “Молотов ”, към този момент бе ясно, че този митинг няма да успее - това е по този начин, тъй като потреблението на оръжие внезапно смъква поддръжката за митингите - едно е да стачкуваме, друго е да нанасяме физическа щета на другите хора. Движението BLM в Съединени американски щати срещаше поддръжка, до момента в който се ограничаваше в границите на битката за права, само че кой поддържа паленето на магазини, обезглавяването на монументи и така нататък....?
Трудно е да се каже дали тази формула ще работи у нас - отново дублирам, на фона на митингите в Съединени американски щати и Хонгконг, Сърбия, Гърция, Беларус даже -
нашите митинги до момента бяха нещо като конгрес на Пъгуошкото движение
И - всички видяхме - до момента площадите оредяваха, само че не поради принуждение - такова нямаше.
След решението на Борисов да не подава оставка, а да продължи в същия дух, всичко е в ръцете на уредниците на митинга - дали той ще продължи да ескалира или ще се върне към остарялата битност, в която се обявяваха с самоувереност дейности от вида на - завардена врата на държавно институция, оцветени с алено черчавета на институции и тъй наречените - това зависи единствено от " Отровното трио ", което водеше митинга ту към заспиване, ту към " Юнаците се целуваха по улиците ".
Но това, което остава непроменено е едно - поддръжката на хората. 3.5%. Или сме на площада, или си повтаряме “Преклонена главица сабя не я сече ” и “Не сме народ, не сме народ, а мърша ”.
Две неща би трябвало към този момент да са ясни. Първо, пърформансът " Орлов град ", който толкоз възмути нечии чувствителни шофьорски души, е нещо като митинг на Махатма Ганди в Мумбай. Т.е. - неуместно е да се жалваме от блокирано кръстовище, в случай че рискуваме да имаме стотици обгазени, десетки окървавени и още толкоз задържани. Второ, Борисов заряза положителната управническа процедура да хвърля оставка, когато на народа му писне - и това не е добре за никого, в това число и за Борисов. Колкото повече напрежението превзема улиците, толкоз по-малки са възможностите за триумф на ГЕРБ на избори, към този момент няма значение дали те са постоянни или предварителни.
Сега борбите са на Ларгото, там където е мястото на всеки митинг против властта. Борисов не биваше да позволява да се стига до тук. Може би подцени обстановката.
Няколко седмици митингът вървеше приспивно ,
хората на площада намаляваха, а вечер след къси речи и разходки по " Царя " единствено няколкото палатки и уединен полицейски автомобил посочваха, че тук има неодобрение.
Това е реалност. Протестът се капсулира до Шадравана и до Моста. Започнаха рецензии против тези революционери, които взеха решение въпреки всичко да изкарат отпуските си на морето, а не да обтегнат палатка на кръстопътя. Още по-яростно бяха атакувани тези, които мърморят против лидерския потенциал на Отровното трио и Мая Манолова, против блокадите, мятането на домати, разнасянето на ковчези и така нататък Въобще, всеки, който си е измислил причина, с цел да не бъде на барикадата, бе изкаран колаборационист, униат или там както му викат. (В това има някаква логичност, признавам - не върви хем да си афиширан поборник, хем като пристигна време за “Велико национално въстание ” да предпочетеш жълтия плаж, вместо жълтите павета) .
В сходни рецензии обаче имаше и плашещ наивитет - колкото и деятели да се съберат на площада, изгода няма да има - в такива публични събития важна е всеобщата поддръжка, " народът да излезе ", той да повярва и да застане изрично на страната на митинга. Това е като с гласуването на изборите - едно е роднините да ти споделят, че те поддържат, друго е тези хора да отидат до урните и да пуснат бюлетина за теб, а трето и четвърто е да бъдеш определен. Имаше първи проблясъци, че тази повсеместност се случва първоначално - когато площадът бе цялостен с изобретателни младежи. Протестът не ги задържа.
В сряда бе изработен опит митингът да бъде възроден
Този път проведено, с мисъл, не с комсомолски апели от вида: " Дайте да дадем ". Пак, както първоначално, имаше хора от всички партии, от всички възрастови групи, от цялата страна.
Дали масата и ескалацията на напрежението ще докара до рухване на Борисов-3 е мъчно да се каже - аз към момента нямам доверие, въпреки да ми е известно, че нашият министър председател е човек на настроенията. Още повече, че и той самият не знае по какъв начин ще постъпи след 2 часа. Писал съм за проучването на проф. Ерика Чиновет от Харвард, което потвърждава, че всяка протестна антиправителствена акция, която включи най-малко 3.5 на 100 от популацията, приключва сполучливо - води до рухването на властта. Правилото 3.5% важи за всички сходни акции, Чиновет изследва дружно с Мария Стефан от ICNC 323 протеста и разказват изводите си в “Защо гражданската опозиция работи: стратегическа логичност на ненасилствен спор ”. Ако Отровното трио и обществените тигри бяха прочели това, щяха да са наясно, че няма да има триумф, до момента в който дейна поддръжка на митинга не обявяват долу-горе четвърт милион българи. Организаторите на митинга нямаше по какъв начин да съберат толкоз хора, в случай че продължаваха да се сърдят на тези, които са на море. Те трябваше да търсят единение, даже и да приканват за партийна поддръжка, в случай че би трябвало.
Факт е, че на улицата няма 3.5% българи
Защо няма, откакто доста повече желаят оставките на Борисов и Гешев? Най-вероятно поради характера на самия митинг - вял, леко комсомолски, а след 50 дни - почти отчайващ.
Големият въпрос е какво става с митинг, който се радикализира. Накратко - всички проучвания демонстрират, че всяка форма на принуждение унищожава митинга. Когато в Хонгконг, да вземем за пример, започнаха да употребяват коктейли “Молотов ”, към този момент бе ясно, че този митинг няма да успее - това е по този начин, тъй като потреблението на оръжие внезапно смъква поддръжката за митингите - едно е да стачкуваме, друго е да нанасяме физическа щета на другите хора. Движението BLM в Съединени американски щати срещаше поддръжка, до момента в който се ограничаваше в границите на битката за права, само че кой поддържа паленето на магазини, обезглавяването на монументи и така нататък....?
Трудно е да се каже дали тази формула ще работи у нас - отново дублирам, на фона на митингите в Съединени американски щати и Хонгконг, Сърбия, Гърция, Беларус даже -
нашите митинги до момента бяха нещо като конгрес на Пъгуошкото движение
И - всички видяхме - до момента площадите оредяваха, само че не поради принуждение - такова нямаше.
След решението на Борисов да не подава оставка, а да продължи в същия дух, всичко е в ръцете на уредниците на митинга - дали той ще продължи да ескалира или ще се върне към остарялата битност, в която се обявяваха с самоувереност дейности от вида на - завардена врата на държавно институция, оцветени с алено черчавета на институции и тъй наречените - това зависи единствено от " Отровното трио ", което водеше митинга ту към заспиване, ту към " Юнаците се целуваха по улиците ".
Но това, което остава непроменено е едно - поддръжката на хората. 3.5%. Или сме на площада, или си повтаряме “Преклонена главица сабя не я сече ” и “Не сме народ, не сме народ, а мърша ”.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ